F В гостях у нашего друга Венци

РЕКЛАМА НА ФОРУМХАУС

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Иван Вазов, 11 август 1877

Блаженопочившаго освободителя нашего императора Александра Николаевича и всех войнов, падших на поли брани за веру и освобождения отечества нашего, да помянет Господ Бог во царствии Своем.


В православните храмове из цялата ни страна всеки път, когато се отслужва божествена свега Литургия, по време на Великия вход ние, духовниците, възгласяме към Бога да спомене в Своето царство Царя-Освободител Александър Втори и хилядите български опълченци, руски, украински, белоруски, румънски и фински воини, пожертвали живота си за Освобождението на България.

Днес към нашите молитви се присъединяват и всички родолюбиви българи, които с благодарност и признателност отдават почит пред паметта на загиналите за свободата на Отечеството ни.

Датата Трети март отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода, народ, чиято висока самобитна духовна и материална култура бе подложена на унищожение.

Като светлина в мрака на петвековната нощ светеха огнищата на духа манастирите. От тях изтичаха освежителни струи и кърмеха българския народ с християнската вяра, поддържаха националното му съзнание.

 

Доброе утро всем Вам!

 

Привет, Венцислав! Как у вас погода? В Питере наконец-то признаки весны - солнце.

 

Солнце, дожд и ветер. Но весна едеть.

 

Как твои пчелки?

 

Все семейства облетелись. Приносят нектар и полен. Стукнул по дерево! Эсли будеть хорошая паша, у вся деревня будеть мед.

 

А у меня еще сидят в улье, не высовываются.

 

Какой тип улей у тебя? У меня Дадан Блат.

 

Я помню - ты говорил, что пробовал ульи Роже Делона, и тебе не понравилось, что пчелы роятся. У меня система Удав- улей Давыдова. Он сделан на основе Роже Делона, но высота корпуса в 2 раза меньше- 108 мм. Полномедный корпус весит около 8-10 килограмм. А чтобы не роились, весной буду делать 2 отводка в мае.

 

Я не знаю как называется.
У меня отец так делал ульи: Первые два яруса где-то по 250 мм., краиний 110 мм.
Если по региону, то Одесская область. Мёду...много.
Правда когда мог, вывозил на поля...Он любил это дело.

 

У меня все корпуса одинаковые и все рамки тоже, причем, рамки наващиваются без проволоки, просто делается прорезь в верхней планке и туда зажимается одна четвертая часть дадановского листа вощины. Низ и боковины у рамки тоже деревянные, к ним пчелы потом сами приклеивают эту вощину

 

Я и рамки то помню с трудом...Но точно без проволоки...(Когда в медогонке крутил...я б их увидел. Но мёда было много. Отец каждый год (когда мог) вывозил ульи на поля (гречишные, полыньи, в степи)
и старался всегда отобрать хорошую матку для улья.

 

Очень маленкие рамки. Такие не видел. У меня горная паша, очень бедная. Ждем только на акация. Эсли акация не будеть от плохая погода-сезон провален.

 

Маленькие рамки удобны тем, что на них обычно отдельно мед и отдельно расплод. Возможно, при слабом взятке следует ставить разделительную решетку, чтобы матка не шла в верхние корпуса, где пчелы складывают мед, но если они успели залить корпус медом (чуть больше 2-х дадановских рамок), хотя бы напрыском, то этот корпус уже становится барьером для матки, и выше будет уже только мед, даже без разделительной решетки. У нас разделительную решетку ставят только при создании отводков и выводе маток. Такие рамки очень удобны для сотового меда - можно дарить и продавать прямо в рамках - проволоки нет, вес небольшой - около 800 грамм.
На этом фото я добавляю корм в один улей в феврале - в нем пчелы быстро поднялись наверх, и пока холодно, вниз уже не пойдут, скорее от голода умрут, если весь корм вверху съедят

Вообще, для таких ульев технология пчеловождения серьезно отличается от обычной, если работать, как с даданами, то пчелы будут быстрей роиться, чем в даданах

 

Дружок, не покажеш улей в целом виде. Потом отдай размери.