F В гостях у нашего друга Венци

РЕКЛАМА НА ФОРУМХАУС

......Она уже сейчас не болит... Да и не болела...
Как после - ОЧЕНЬ ХОРОШЕГО коньяка!

 

Спокойная ночь командир

 

Это я пошутил так. Иностранцы нашу страну часто так представляют, будто у нас везде медведи на улицах и на оленях ездят

 

Владимир, кто из вас такую картинку вставил, ты или ракия?

 

Денисич какой формат картинки-я не вижу ее

 

Вот и я её не вижу, поэтому Володю и спрашиваю
С праздником тебя!

 

Спасибо -празник общий.

 

И днес йощ Балканът, щом буря захваща
Спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
Славата му дивна като някой ек
От урва на урва и от век на век.

 

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
.. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .. .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

 

...Скорее это я лоханулся......Я ее вижу...и мне кажется, что все ее видят...
Она у меня прислана на МАЙЛ. РУ...и оттуда я ее выставил...и еще пару штук на форуме...
так потом пришлось просить Модератора, что-бы выставил в другом формате...
Попробую позже это сделать и здесь...
...П.С...а теперь и я ее не вижу...

 

А вот она.

 

Болгария отмечает 135-летие освобождения от османского ига

Вести.Русегодня,
Фото: Вести.Ru
В воскресенье Болгария отмечает 135-летие освобождения от османского ига в ходе Русско-турецкой войны (1877-1878 гг.). Именно 3 марта (19 февраля по старому стилю) 1878 года Россия и Османская империя подписали Сан-Стефанский мирный договор, который завершил войну и заложил предпосылки для образования в 1908 году Третьего болгарского царства.
В этот национальный праздник болгары и россияне вспоминают болгарских и русских воинов, погибших на полях сражений той этой войны. В Софии у памятника Неизвестному солдату в присутствии президента Болгарии Росена Плевнелиева и председателя Народного собрания Цецки Цачевой состоится церемония поднятия государственного флага, к монументу будут возложены цветы и венки.
По традиции, одним из центров памятных мероприятий станет находящийся в центральной Болгарии горный перевал Шипка, сообщает ИТАР-ТАСС. Там в августе 1877 года прошло одно из важнейших сражений Русско-турецкой войны. В ходе этого сражения и последующей обороны перевала погибли более 9 тысяч русских солдат и офицеров.
В минувшую пятницу в честь 135-летия освобождения Болгарии от османского ига в здании Народного собрания Болгарии состоялось открытие выставки материалов из военных архивов, в субботу в Софии был торжественно открыт памятник герою Русско-турецкой войны генерал-фельдмаршалу Иосифу Гурко.
День освобождения Болгарии, с 1396 по 1878 год входившей в состав Османской империи, впервые отмечался в 1880 году. В 1949 году этот праздник потерял статус официального, но в 1987 году он был восстановлен. В 1990 году болгарский парламент объявил 3 марта национальным праздником.

 

Командир, хорошо выглядит

 

Как далеко ушли от меня эти бутилочки.

 

А это не мои, их хозяин Владимир Таллин.